Лъки е град в Южна България, намира се в Пловдивска област. Освен че е на близко разстояние до Асеновград, градът е също така административен център на едноименната община. От столицата София отстои на 211 км разстояние, а от областния Пловдив – на 54 км. Броят на местните жители към 1 февруари 2011 г. е 2128. Общината е разположена в силно пресечения Преспански дял на на Западните Родопи. Граничи с общините Чепеларе, Асеновград, Смолян и Баните. Освен това е на близко разстояние до международно известния Бачковски манастир и преди курорта Пампорово. Кръстова гора Св. Тройца се намира на територията на общината – това е манастирски комплекс. Там е разположена и Държавната Дивечовъдна станция Комирсош, която предлага отлични условия за ловен туризъм. Районът се намира в живописните клисури на реките Манастирска, Дряновска, Лъкинска и Юговска. Общо осем села са разположени на територията на общината с административен център Лъки. Това са Борово, Белица, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово.
Надморската височина на града е 634 м, а най-високото населено място в общината е село Манастир. То е разположено на 1500 м. Релефът на общината се характеризира с типичните планински особености. Представлява лабиринт от ридове, които имат различни посоки и дължини. Красиво извисените карстови форми са характерни за този район, който е богат на тях. В по-голямата си част местното население е от българи, които изповядват християнството и исляма. В икономическо отношение главният отрасъл за града е добивът на оловно –цинкова руда. В миналото на територията на общината действат няколко рудници, но към настоящия момент работят само два от тях – това са рудниците Дружба и Джурково. Благодарение на тях се осигуряват работни места на голяма част от местните жители. В него освен рудниците функционира и фабрика за обработване на добитата руда. Текстилната промишленост пък е друг застъпен отрасъл в икономиката на Лъки. Освен завод Брод – Лъки, функционират и няколко шивашки цеха, а продукцията се изнася и за чуждестранния пазар. Друга част от жителите работят в областта на услугите – здравеопазване, образование, местна администрация и пр. Своя дял в градската икономика имат също дърводобивът и дървопреработването. Две горски кооперации и няколко дървопреработвателни цеха осъществяват дейност в града.
Църквата Св. Тройца е обявена за паметник на културата с местно значение – тя се намира в село Югово. В историческо и архитектурно отношение тя е изключително интересна. Представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия пред западната стена. Притежава изящна каменна камбанария, която е увенчана с луковичен купол. Запазени са стенни иконописи в интериора, рисувани до началото на 70-те години на 19-ти век. Иконостасът пък е табличен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1851 и 1946 г. Самата църква е построена през 1842 г. Сред природните общински забележителности се открояват Скалния мост при село Белица, водопадът Гюмбюртията в същото село, водопадът Свети дух в село Югово и не на последно място – Сливодолско падало, пак в Югово. През последната седмица на август всяка година се организира традиционен панаир, наречен Миньорски празник в чест на всички миньори в местността. На това събитие се събират хора от околностите, като през 2006 г. официален гост е бившият вече президент Георги Първанов.
